Чувството за самота и непотребност, скуката и отчаянието, чувството за липса на цел и смисъл, може да вземат връх при пациентите, които са били активни и творчески настроени в младите си години.
При постъпване, събираме сведения за интересите и нагласите на пациента, чрез
разработения от нас въпросник и разбира се, чрез лични разговори и наблюдения.
Има хора, които предпочитат усамотено абстрактно мислене, има такива, които се чувстват добре в групови занимания, трети обичат да майсторят нещо с ръцете си и т.н. За нас е важно да приложим индивидуален подход, доколкото разбира се е възможно според състоянието на пациента.